Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
в
в-
ва
вб
вг
вд
ве
вж
вз
ви
вк
вл
вм
вн
во
вп
вр
вс
вт
ву
вх
вц
вч
вш
въ
вя
вцепенен
вцепенение
вцепенено
вцепененост
вцепеня
вцепеня се
вцепенявам
вцепенявам се
вцепеняване

вцепеня̀вам се, -аш се, несв.; вцепеня̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Ставам неподвижен; вдървявам се, вковавам се. Но тя се разболя, вцепени се цялата и след дълго и мъчително страдание почина. Елин Пелин. Изведнъж тъй ненадейно (гората) блъвна / куршуми, огън, дим и трясък срещу тях, / че те от ужаса на първия уплах / се вцепениха там. П. П. Славейков.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.